Най-доброто ръководство за историите от Сиан
Най-доброто ръководство за историите от Сиан
Blog Article
Шега между близначки завършва с убийство в роман на Сандра Браун
Има го и моментът, че доста такива(и мъже и коне), които не хващат окото на пръв поглед, могат да ти донесат по-голямо удоволствие и от най-расовите. На Ели конете не са като извадени от конкурс, но са силни, бързи и с характер.
Случайно и едно заптие от вардата ни стана другар. Ние се освободихме.
Току в същия миг едно заптие се задаваше отсреща му. Али чауш се спря до вратнята на хана и го възчака.
Полетяхме през поляните и горичките. След известно време намалихме, че животните се поизмориха доста, аз се чудех, след като тя не продължи разговора, дали ще има нещо, но мълча си и чакам от нея нещо. Е този път се случи, тя тръгна малко напред и спря до едно дърво, слезе от коня и ме изчака да дойда и аз. Слязох и пак без думи, просто леко се гушнахме, започнахме да се целуваме и пак набързо разхвърлях дрехи каквото имаше – този път не ме болеше гърба, успяхме да сменим повече пози – тя пак ме язди, аз я хванах на задна, набивах ѝ го здраво, но не грубо, изглеждаше, че истински се наслаждава, а аз едвам издържах, толкова ми беше хубаво.
И моята жокейка е винаги подмокрена в мое присъствие и за това аз си я наричам лиглата. "ЖОКЕЙЧЕТО"
След малко в хола влезе Христина, усмихна се на двамата и каза:
Ти тръгни когато можеш и по-кротко насам, остави малко сили на коня, да погалопираш тук пред мен, искам да те гледам.
Много ме кефят истории с чувства и истински влюбени герои. А и всичко се случва сред природата....... направо нямам думи.
Този разговор ??????? ?? ???? между двамата заптии се отнасяше за Василя Левски, когото търсеха да уловят.
Понякога точно този литераурен жанр ни кара да се замислим много повече, отколкото прочитането на цяла книга.
— Прегледах, но такъв не намерих — отговори заптието, като си обриса с кърпа изпотения бръснат врат.
Служителите и миряните на Жрелинския манастир са в очакване на празника “Успение Богородично”. Особено тържествен празник, поради чудотворната икона на светата майка, намираща се в църквата. По този повод се бият камбаните лично от Игумена – Отец Йоаким. Сърцето на монаха трепне по богатите дарове на заможен богомолец за иконата – златен ореол и лилава завеска. Педантичният свещеник държи манастира да свети от чистота. Влиза в черквата и открива, че пред иконата смирено е застанала “дрипава, мръсна, забрадена” жена с дете в ръце.
Духовните дарове не се измерват в злато. Не бива да оставаме слепи за грешките си. Вглеждането в самите себе си е първата стъпка към покаянието.